Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2007 13:05 - Среща с Нея (вкъщи)
Автор: retsboc Категория: Други   
Прочетен: 21849 Коментари: 3 Гласове:
0

Последна промяна: 29.01.2008 12:36


     Тя влезе без да почука. Огледа се, видя ме и поздрави.
     - Здравей!
     - Здрасти. - отвърнах - Отдавна не Си идвала.
     - Така е, но не зависи от Мен, знаеш много добре!
     Знаех. Не изчаках да свърши песента, смених на следващата.
     - Как си, какво правиш? - попита ме.
     Не исках да отговарям. Опитах се да Я игнорирам. Но Тя се приближи.
     - Извика Ме и Аз дойдох, защо сега не Ми обръщаш внимание?
     - Защо ли... заради последната ни среща, помниш ли? Тогава не трябваше да идваш изобщо, бяхме се сбогували, мислех, че Си си отишла. А Ти се натресе вкъщи и не мръдна няколко дни.
Повиших малко тон, Тя се сепна. Намръщи се и каза:
     - Не Ми говори така! Да не мислиш, че и на Мен ми е приятно да идвам и да те гледам как страдаш.
     Усилих музиката и слушалките забумтяха, едва Я чувах.
     - Не се измъквай с този номер, няма да Си отида.
     Спрях компютъра и отивайки да си измия зъбите и казах примирено:
     - Добре... Настанявай се.
     Тя повдигна вежди доволно и се разположи на леглото ми.
     Влязох пак в стаята, Тя вече беше под завивките, лампата беше загасена. Легнах до Нея.
     - Хайде да си поговорим. - каза Тя първа.
     - За какво...?
     - За нещо, каквото и да е, ти кажи.
     - Не се сещам нищо. В момента нямам нищо в главата. - казах И - Само каша и неразбиране.
     - Добре, да поговорим за това. Какво не разбираш?
     - Нищо! Светът е объркан! Нищо не е на мястото си, всичко върви против здравата логика...
     - Защо мислиш така?
     Тя сложи ръка на рамото ми, за да ме отпусне още повече. И успя...
     - Защото така! Най-малкото Ти ПАК си тук. До вчера всичко беше прекрасно - днес - срив! И нещата се натрупват. Почувствах слабост и не знаех към кого да се обърна, затова повиках Теб. Ти поне винаги идваш... Колкото и да не ми се иска.
     Тя замълча. Навън заваля. Страхотно! Още по-подтискащо. Шумът от капките, удрящи се о ламаринения перваз, отекваше в стаята. Обърнах се с гръб към Нея. Исках да забравя, че е тук, но усещах присъствието И. Станах, отворих прозореца и подадох глава. Тя дойде до мен и ме прегърна. Подишахме малко чист въздух...
     - Хайде затваряй вече, че ще настинем - промълви от рамото ми, където беше склонила глава.
     Подчиних се. Затворих прозореца и дръпнах пердетата. Не ми се спеше...
     - Гладна ли си? - попитах Я.
     - Не.
     - Аз ще хапна нещо.
     - Току що си изми зъбите!
     - Пак ще ги измия.
     Щракнах копчето на компютъра и зарових в хладилника. Тя седна на стола пред монитора, изчака да зареди и пусна музика. Чуваше се от слушалките, слабо.
     - Хубави песнички си заредил... Тъжни малко, но красиви...
     - От два дена слушам само това. - казах безизразно.
     Скалъпих един сандвич със сирене, кашкавал и някакъв салам. Започнах да дъвча и се загледах в една точка...
     - За какво си мислиш? - попита ме тя.
     Повдигнах бездушно рамене.
     - Хайде де... какво си се омърлушил...?
     - Случвало ли Ти се е някога - казах И аз преглъщайки - да си в стая, да се движиш в стая, но така сякаш стаята се плъзга покрай Теб? Сякаш си завързана с каишка около врата и те издърпват назад... Някога случвало ли Ти се е да си някъде и да разпознаваш всички около Теб, докато изведнъж не осъзнаваш, че никого не познаваш...? Не си ли заравяла лицето Си в ръце, защото никой не Те разбира или няма най-малка представа какво Те крепи, какво ще Те направи цяла...? И тогава, когато си на дъното, другите около Теб продължават да успяват, а Ти само гледаш... и това, което би Те изправило на крака е толкова недостижимо... Случвало ли Ти се е...?
     Тя сведе глава и се замисли. Песента, която вървеше, свърши и тръгна следващата. The Offspring. Have You Ever. Харесвам тази песен още от момента, в който я чух за пръв път - като излезе Americana. Тя повдигна глава. Имаше бледа следа от сълза, която се опита да прикрие, но с помощта на някой заблуден лъч улична светлина, процедил се през пердетата, успях да забележа това.
     - Натъжих ли Те...? Извинявай. - казах.
     - А си мислех, че Аз натъжавам хората...
     - Ха-ха - усмихнах се за пръв път от няколко десетки часа - значи мога да Ти стана помощник в начинанието. Но трябва да се пазиш да не Ти взема хляба... щом успявам да разстроя Теб, значи работата е сериозна.
     Тя също се усмихна.
     - Не. Трябва да съм сама в това, което правя, не мислиш ли. Все пак...
     - Да.
     Прибрах яденето. Отново бръкнах в шкафчето, където си държа четката и пастата за зъби. След две минути, като се върнах в стаята, Тя се беше облякла и обула.
     - Чакай, къде отиваш? - сепнах се.
     - Трябва да вървя...
     - Поне Ти не ме оставяй сам, моля Те, тъкмо компанията Ти започна да ми харесва.
     - Трябва да вървя...
     - Други "клиенти"?
     - Да.
     Бях безсилен. Отстъпих встрани. Други като мен се нуждаеха от Нея...
     - Чао! - каза Тя - До нови срещи.
     - Като се знам какъв съм... да, до нови срещи. Може би много нови срещи... Чао.
     Затворих след Нея, заключих и седнах на компютъра. Замислих се... "Какво, по дяволите, ми има, щом самата Самота ме остави сам..."

(тъ би кънтинюд)






Гласувай:
0



1. анонимен - kotkata
03.01.2008 15:53
bore,mislq che veche ti kazah kolko sum vpechatlena!!!!!!!!moje bi zashtoto tova e v takav unison s dushevnoto mi sustoqnie v momenta.Vse edno za men si pisal-kak horata si otivat,kogato si izmiesh zubite i krai,sled tova-samota
цитирай
2. morsky - :)
11.01.2008 15:28
Tova e veliko...
цитирай
3. nonstop - :)
05.03.2008 10:07
Знаех си, че ми изневерява :)
Но пък и аз не Я обичам ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: retsboc
Категория: Други
Прочетен: 1716355
Постинги: 35
Коментари: 629
Гласове: 945
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031