Светна ми вчера ICQ-то... Отварям и гледам една приятелка ми пратила линкче. Натискам, естествено, и гледам - някаква картинка. Сега... ще опитам да цитирам по памет:
     "Всеки си има своя ангел хранител. Някой бди над теб. Това послание носи късмет. Не отминавай, изпрати го на седем твои приятели и днес, точно в 18:33, някой ще ти каже нещо, което си очаквал да чуеш от доста време, и което ще те зарадва."
     И имаше снимка на едно бебе.
     Замислих се. Случвало ми се е да опитвам с подобни, за мен, безумия. Да препращам и така нататък. Трябваше да го пратя само на седем душици. Казах си - какво пък - copy и paste. На първия човек, на когото го пратих, се извиних предварително. Следващият пък ми го върна обратно. Третият не реагира никак. Останалите четирима - също. Доволен, че изпълних леката задачка, зачаках да стане 18:33. Междувременно, получих същата картинка от друг приятел (който, подобно на мен, ми се извини). Защо се извиних аз? Защо се извини той? Явно хората не вярват на подобни неща и смятат, че като го пратят на някого, той ще си каже... "Тоя гледай го к"во ми праща...". А защо тогава го пратихме и аз и приятелят ми? Какво ни накара?
     От предишните си опити с такива верижни писма, знам, че не работят. Спомням си... не бях още в гимназията, може би пети или шести клас. Получих такова писмо по пощата. Беше в пощенската ни кутия. Една страница текст. Как това писмо не било прекъсвано от хиляда осемстотин и някоя си година, как било донесло късмет на всеки по веригата и как било донесло нещастие на тези, които не го били пратили. Аз се стреснах, усетих писмото като някаква тежест и като задължение. Трябваше да направя 20 копия!!! Впрегнах майка ми и за три-четири часа ги написахме. На ръка. Как ми се върза жената - не знам. Баща ми каза само "Ъ! Глупости.". Та... въоръжен с двайсетте писма, изчаках да се постъмни, да не ме гледат хората, и заобикалях махалата и напусках писмата случайно. Вероятно и аз така го бях получил.
     Нищо не стана. Не получих богатства, както пишеше. Продължих веригата, може би, за да се подсигуря, че няма да ми се случи нещо лошо. Сега, като помисля кое в наши дни се брои за лошо... не знам, ама със сигурност не съм умирал (както се било случило на един човечец от писмото). Хм... бях забравил за тази ми случка...
     Но да се върна към вчерашната. Още се питам защо препратих картинката? Какво ли очаквах да чуя от някого, което щеше да ме зарадва. Както се досещате - нищо не чух. Никой нищо не ми каза в 18:33, нито в 19:33, както и по-късно. А сега се сещам и за факта, че ако получа картинката в 18:34... какво правя? Времето за "чудото" вече е минало. Леле, ама колко безумно изглежда!
     Апелирам: Ако някой е попадал в такива ситуации (а сигурно всички сте), да ми каже, моля, дали се е сбъдвало предсказанието. Защото аз не вярвам, че нещо би се случило, но ми се иска да разбера дали все пак някой е успявал.

     (има нещо, което би ме зарадвало да чуя, ама... нейсе...)

да ти кажа. Но може би писмото ти е донесло надежда за по-добро бъдеще. Внушило ти е, че ако го разпратиш ще ти се случи нещо хубаво. А не ти се е случило.
Ами ако наистина ти се случи нещо, но не точно на този ден в 18:33, а в някой друг ден? Когато имаш голяма нужда от късмет?
Поздрави, Яна.

но когато му дойде времето.И бъди сигурен,че тогава ще е най-подходящия момент за това.Просто има още много ХУБАВИ неща,които трябва да ти се случат и още много надежди да изпиташ,за да пораснеш за нещото,което чакаш да чуеш!!!Поздрави

Bore,tvoite bezumni kom6iiki mislqt,4e si dobur 4ovek!
eto ti ne6to hubavo ...

Усмихнахте ме! Това го можете перфектно!

перфетно,но все пак и аз се радвам,че успяваме по някакъв начин дори и за малко да се усмихнеш и да се почувстваш щастлив

че ние, ние самите правим така хубавите неща да ни се случват... или не.

Тези писъмца... ами не са много за вярване май.

(И без друго е доказано чрез изследвания, че успехът, дошъл чрез гол късмет, много бързо си и отива после. Много лесно се губи нещо, за което не си платил необходимата цена.)

сила даваме самите ние...нашите надежди и вяра..поради това на петък 13 веднъж ти върви а друг път не....:)))))

еи Боре поминш ли онова филмче което гледахме заедно? " Предай нататък" е една красива, понякога дори хуманна идея, (не говоря за глупавите картички) но резултатут...............знаеш!